Остеопороза

Остеопороза e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета.
В резултат от намаленото усвояване на калций костите изтъняват и губят плътността си.
Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането.
Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания-особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости.

С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи.

Поради голямата си разпространеност и разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението.
Първичната остеопороза е масовата – засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормони-естрогени.
Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса – с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Болестта се среща и при мъжете, но много по-рядко и в късната им възраст поради липсата при тях на рязко спиране на производството на половия хормон тестостеон и по-плътен скелет.

Остеопорозата се нарича ‘тиха епидемия’, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени.
Един или повече прешлени се сплесква и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста.
Развитието на остеопороза и свързания с нея риск от фрактури са възможни дори и при слаби натоварвания.

След изгубването на костната тъкан може да се направи твърде малко, но по-рано може да се предотврати. Поради повишаване на броя на възрастното население (застаряване на населението), остеопорозата се превърна във важен проблем за здравния статус на обществото.
За да се повиши вниманието към заболяването, учени от окръг Вашингтон и щатите Ню Йорк и Мериленд са изследвали факторите, които могат и не могат да се променят и влиянието им върху остеопорозата. Особено вредни за скелета са прилагането на диети за отслабване. Бедното на въглехидрати и богато на белтъци хранене води до увеличаване киселинността на кръвта, което потиска клетките, изграждащи костите.

 

Фактори

Факторите, които могат да се контролират са повишена функция на щитовидната жлеза, неправилно хранене, особено в детската възраст, теглото и физическата активност.
Отбелязва се, че остеопорозата е по-често срещана при жени с наднормено тегло. Развитие на остеопороза се наблюдава по-рядко и при жени, които имат физическа активност или упражнения през 5 от дните на седмицата.
Особено полезни са леката атлетика, тенисът, футболът.

За препоръчване са силовите упражнения, които стимулират по активно мускулите и действат срещу гравитацията. Факторите, които не могат да се контролират и избягнат са възрастта, расата и анамнезата на майката. Жените между 60 и 69 са с двукратно повишен риск, а тези над 70 с четирикратно. Жените от мексикански или азиатски произход са с най-висок риск, а с най-нисък са афро-американките. Рискът е с 60% намален, ако майката е нямала остеопороза.

 

Профилактика

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано.
Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите.

Достатъчен хранителен прием на калций и витамин Д са ключови фактори, в поддържането здравината на скелета.
Добър източник на калций са мляко, млечни храни, зелените листни зеленчуци, консервирани с костите риби, бадеми, лешници,а Витамин Д е витаминът осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни – мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Някои от храните се обогатяват допълнително с този важен за костната обмяна витамин – мляко, маргарин, десерти на зърнена основа, пудинги.

Други хранителни вещества необходими за костното здраве са магнезий, фосфор, калий, витамин C, цинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни.

Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормоно-заместителна терапия. При всички случаи когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормон-заместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.

 

Лечение

Ефективното лечение на пръв избор при пациенти с остеопороза:
Предпазване от падания. Премахнете по възможност прагове и стъпала в къщата си.
Адекватен калциев прием (поне 1200 мг/ден) с максимална едникратна доза 600 мг по време на хранене.
Прием на витамин D (поне 700 до 800 международни единици на ден). Понижаването на вътрешната абсорбция на калций е свързано с ниско ниво на 1,25-дихидроксивитамин Д3 и може да се нормализира чрез малки, по-скоро психологически дози на перорално приеман алфакалцидол (Алфа Д3)(обикновено 0,5 мg).
Препоръчителната поддържаща доза от 0,5-1 цд дневно не трябва да се превишава. Подобрената калциева абсорбция е свързана с увеличаване на калция в урината, чиято стойност зависи от дозата алфакалцидол и калциевата диета. Следователно допълнителен прием на калций се препоръчва само при пациенти с остеопороза, при които калциевата диета е недостатъчна.
При по-голяма част от пациентите е много по-подходящо да се поддържа дозата на алфакалцидол около редовната, чрез всекидневен прием на калций.
Лекарства.
С цел предпазване от остеопоротичните фрактури се препоръчва употребата на бифосфонати при следните дози:
• Alendronate (Fosamax), 70 mg/седмично, през устата – бедрени, вертебрални и невертебрални фрактури
• Ibandronate (Bonviva), 150 mg/месечно, през устата – вертебрални фрактури, 3 mg/всеки 3 месеца/4 дози, интравенозно
• Risedronate (Actonel, Risendros, Rizida), 35 mg/седмично, през устата – бедрени, вертебрални и невертебрални фрактури
• Залендронова киселина (Zometa), 5 mg/годишно/3 дози – интравенозно – бедрени, вертебрални и невертебрални фрактури
Диета.
Тя е много мощно средство в борбата със заболяването, тъй като е основен източник на калций в организма.

Специалистите са на мнение, че необходимото количество калций за жените преди менопауза е 1 000 милиграма дневно. На практика те поемат половината от необходимото количество, и то не защото не употребяват богати на калций храни, а защото не успяват да го усвоят от тях или защото го губят.

Традиционният източник на калций са млечните храни; калцият в тях ще бъде усвоен само ако те бъдат употребявани с мярка. Растителните продукти, богати на калций, са почистените сурови бадеми, бобовите /сварени соеви зърна, зелен боб/, зелените листни зеленчуци /маруля, зеле, целина/, цвеклото, пълнозърнестото брашно. Много калций дават стритите яйчени черупки.

Голяма роля в борбата с остеопорозата играе елементът бор. Той повишава драстично кръвните нива на хормона естроген. Най-богати на бор са плодовете, особено ябълките, крушите, гроздето, прасковите, стафидите, фурмите, бобовите растения, особено соята, ядките, медът. Препоръчват се и храни, богати на манган: овесените ядки, варивата, житото, спанакът. Жените в менопауза имат по-голяма нужда от витамин D, тъй като с напредването на възрастта те губят способността да абсорбират този витамин. Най-много той се съдържа в рибата, особено по-тлъстата – скумрия, херинга, сьомга, сардина, и в рибеното масло.

 

Физическата активност, незаменима за предотвратяването на остеопорозата, трябва да се провежда с такт и внимание след появата на заболяването; това се налага поради факта, че физическото натоварване при остеопороза може да даде различни сериозни травми. Физическите упражнения, леки и щадящи, може да се съчетаят с дихателни упражнения, четков масаж, закаляване и др.
Болните трябва да бъдат много предпазливи към всякакво физическото натоварване, което може да доведе до счупвания, както да бъдат изключително упорити и търпеливи, тъй като възстановяването протича бавно. Не трябва да ги напуска увереността в крайния успех, защото са напълно в състояние да постигнат резултат, който, поддържан във времето, ще им осигури добро здраве и пълноценен живот.