1. Какво е холестерол?
Холестерол е част от човешките мазнини. Той и другите липиди, триглицериди, са важни компоненти за структурата на клетката. Също така холестеролът взима активно участие в производството на хормони и енергия за организма. Според някои източници, холестеролът в кръвната плазма зависи изцяло от хранителния режим, а според други – и от производството му в черния дроб.
Увеличеното количество холестерол в кръвната плазма – хиперхолестеролемия, само по себе си не представлява заболяване, но може да доведе до редица усложнения. Състоянието на завишен холестерол може да е предпоставка за много сърдечносъдови заболявания, защото води до развитие на атеросклероза.
Съществуват два основни вида холестерол. Добрият холестерол или високоплътен липопротеин – HDL и лош холестерол – нископлътен липопротеин – LDL.
Функцията на двата вида холестерол е антагонистична. Добрият холестерол поема излишното количество мазнини и ги отнася в черния дроб за преработка, а лошият холестерол допринася за задържането на мазнини в кръвното русло, което е водеща предпоставка за развитие на сърдечносъдови заболявания.
Нивата на лош холестерол могат да бъдат редуцирани, когато се ограничи приемът на вредни мазнини с храната. Добрият холестерол може да бъде завишен чрез прием на полезни мазнини чрез храната, както и чрез физически упражнения.
2. Какво представлява завишеният холестерол?
Нивата на холестерол нарастват правопропорционално с възрастта. Жените по-често имат по-висок холестерол от мъжете. Кръвната проба може да бъде използвана за измерване нивата на всички видове холестерол в човешкото тяло.
В България за горна граница на холестероловите нива се приема 5,7 ммол/л.
Според критериите нивата за идеален холестерол са под 5 ммол/л. За високо количество холестерол се приема между 5-6,4 ммол/л. За много високо се приема между 6,5 – 7,8 ммол/л. А за опасно високо се приема количеството над 7,8 ммол/л в кръвната плазма.
Освен тази зависимост, много е важно да бъдат разгледани нивата и съотношението между добър и лош холестерол. Също така под внимание се взема и наличието на рискови фактори за сърдечносъдови заболявания – тютюнопушене, диабет, артериална хипертония. Тези фактори пречупват организма и го правят податлив на увреждания в следствие на повишените нива на холестерол.
3. Какво предизвиква завишаване в нивата на холестерол?
Вродените както и придобити фактори в живота на човек могат да бъдат предпоставка за увеличаване на холестероловите нива. Хиперхолестеролемията може да бъде наследствено обусловено заболяване. Ако вродените нива на холестерол са твърде високи, става дума за заболяване наречено фамилна хиперхолестеролемия. Когато количеството триглицериди е също вродено завишено, то се касае за комбинирана форма на фамилна хиперлипидемия.
Също така се взима под внимание значението на околната среда. Жителите на северните европейски страни имат по-завишени стойности на холестерол в сравнение с жителите на южните европейски страни и Азия.
От значение за повишаването в нивата на холестерол е и хранителният режим. Менюта богати на сладко или редовен прием на паста, торти, месо и млечни продукти са отговорни за повишаване в нивата на холестерол.
Високият холестерол също се забелязва и при някои заболявания. Такива са нарушеният метаболизъм при тиреоидни дисфункции, при заболявания на бъбреците, диабет, алкохолизъм и завишено телесно тегло.
4. Какви са симптомите на повишения холестерол?
Състоянието на хиперхолестеролемия няма специфична клинична картина и ясно изразени симптоми, които могат да бъдат доловени субективно. Проблемите на повишения холестерол идват в комбинация с други рискови фактори, при които се развива атеросклероза, и са основни за развиването на сърдечносъдови заболявания.
Атеросклероза е състоянието на натрупване на холестерол и мазнинни плаки по вътрешната част на стените на артериалната система. Артериите стават плътни и твърди, еластичността на стените им се нарушава и стават предразполагащи фактори за нарушение в кръвния поток през артериите. Тези плаки от мазнини по вътрешната част на артериите могат да се откъснат и да причинят поява на съсирек в системното кръвообращение. Ако кръвотокът до определена зона или тъкан в тялото бъде нарушен, тъканта загива.
5. Някои от основните симптоми на сърдечносъдовите заболявания
Ако кръвният поток бъде нарушен след откъсване на мазнинна плака от съдовете в крайниците, състоянието се съпровожда със специфична болка при ходене – интермитентно клаудикацио. Ако кръвният съсирек наруши кръвоснабдяването на някой от крайниците, състоянието се нарича тромбоза на засегнатата артерия и налага спешно болнично лечение. Извършва се тромбектомия и се възстановява кръвоснабдяването на крайника. В краен случай се налага животоспасяваща ампутация.
Ако съсирекът попадне в мозъчното кръвообращение, може да предизвика поява на инсулт. От своя страна, съсирекът може да причини спукване на кръвоносния съд, тогава се развива състоянието хеморагичен инсулт. Ако доведе до запушване и исхемия на мозъка, състоянието представлява исхемичен инсулт.
Особено често атеросклероза засяга следните няколко артерии – аорта, която е основният артериален поток в тялото, бъбречни артериални съдове, мезентериални съдове.
6. Превенция срещу сърдечно-съдови заболявания
Специалистите по кардиология съветват хората с хиперхолестеролемия да се откажат от навика си за тютюнопушене. Доказано е, че никотинът има вазоконстриктивно действие, при което артериите с плаки могат много лесно да нарушат функцията си да доставят кръв и кислород до тъканите. Също така предлагат на пациентите да се подложат на специални диети за хранене, които ограничават мазните храни – най-често пържено и ги насочват към прием на повече полезни мазнини – зелени маслини, зеленчуци, плодове, зехтин, риба, пилешко месо и ядки. От съществено значение в превенцията е ограничаването в приема на алкохол и редуцирането на телесното тегло.
7. Как се поставя диагнозата?
Преди специфичното изследване на холестероловите нива, пациентите се подлагат на диета, която включва ограничен хранителен прием и прием само на вода в продължение на 12 часа. В изследването се проверяват нивата на лош и добър холестерол, на общия холестерол в организма и триглицеридите. Също така от основно значение за заболяването хиперхолестеролемия е изследването нивата на кръвна захар и съответната проверка за наличен диабет.
8. Лечение на хиперхолестеролемия
Диета: Прием на овесени ядки, бадеми, ленено семе (не масло), чесън, ябълки, бобови растения и соя, прием на 2,5 литра вода дневно..
Хранителни добавки: Фибри, омега-3 мастни киселини по 1000 мг дневно.
Спорт: Ходене по 30 мин. дневно.
Медикаменти: Основен медикамент на избор са представители на групата статини. Такива са симвастатин, аторвастатин и розувастатин. Те редуцират производството на лош холестерол от черния дроб, което понижава нивата на лош холестерол в кръвта с 50%. Тези медикаменти са изключително стабилни и имат много малко противопоказания за прием, както и странични ефекти. Препоръчва се в комбинация с тях да се започне и диетична терапия с храни, богати на полезни мазнини и фибри.