Херпес зостер

Какво представлява болестта херпес зостер?

Херпес зостер е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст.
След преболедуването от варицела вирусът варицела-зостер остава в латентно (неактивно) състояние в коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.). Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.
Характерният обрив при херпес зостер се разполага като широка лента по кожата на тялото, отговаряща на определен дерматом (дерматом се нарича частта от кожата и подлежащите тъкани, инервирани от един сетивен периферен нерв). Това се обяснява с разпространението на вируса от ганглиите в задните коренчета по хода на сетивната (чувствителната) част на периферните нерви към кожата. Обривът се разполага обикновено от едната страна на тялото и се наблюдава най-често по кожата на гръдния кош (вирусът се разпространява по хода на междуребрените нерви).
Реактивирането на варицела-зостер вируса като херпес-зостер се наблюдава при намалени защитни сили на организма като стресови състояния, съпътстващи тежки заболявания като ХИВ инфекция/ СПИН и злокачествени заболявания, състояния след трансплантация на органи и прием на потискащи имунитета лекарства, химиотерапия и т.н. Въпреки това, преобладаващата част от боледуващите от херпес зостер са напълно здрави в друго отношение. Херпес зостер и херпесът по устните и гениталиите представляват различни заболявания.

2. По какъв начин човек се заразява от херпес зостер?

Херпес зостер се приема като изява на инфекция с варицела-зостер вируса у имунен спрямо него индивид (т.е. преболедувал в детска възраст от варицела или в много редки случаи ваксиниран срещу варицела). При определени условия „спящият“ в ганглиите на сетивните нерви вирус се активира наново, т.е. става въпрос за ендогенна (идваща от самия организъм, отвътре, инфекция).
Възможно е по-рядко херпес зостер да се развие при възрастни след контакт с деца, болни от варицела. Контактът с индивид, болен от херпес зостер не предизвиква същото заболяване у възрастни, боледували от варицела в миналото.
Болният от херпес зостер може да бъде заразен само за деца и възрастни, неболедували от варицела (несблъскали се с вируса до момента), но това се наблюдава рядко. Ако даден индивид е преболедувал от варицела, за него контактът с болен от херпес зостер не представлява никаква опасност.

3. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване херпес зостер?

Интервалът от първия контакт с вируса до изявата на първоначалните симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. В случая на херпес зостер определянето на инкубационен период е трудно, тъй като реактивацията на вируса и изявата му като ново заболяване може да настъпи при определени условия дълги години след първоначалната среща на организма с вируса (протекла най-вероятно като варицела в детска възраст).
Болният от херпес зостер е заразноопасен единствено за неболедувалите от варицела (в тези случаи контактните могат да развият варицела, а не херпес зостер). Тъй като вирусът се намира в течността на мехурчетата от обрива, в посочения по-горе смисъл болният от херпес зостер е заразноопасен до заздравяваняето на мехурчестия кожен обрив (обикновено около седмица след появата му)

4. Кой боледува от херпес зостер, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Повечето хора, боледуващи от херпес зостер са на възраст над 50 години или имат отслабена имунна система (напр. наличие на съпровождащи заболявания като СПИН, ракови заболявания, прием на имунопотискащи лекарства, лъчетерапия и т.н.) Във втория случай заболяването засяаг и по-млади хора. Болестта се среща с еднаква честота в двата пола и всички раси.
Обикновено след преболедуване от херпес зостер не се наблюдава втори епизод на развитие на заболяването, което предполага изграждане на имунитет. При болните със силно увредена имунна ситема (деца в онкохематологични отделения, болни от СПИН, болни на лъчелечение, химиотерапия и друго имунопотискащо лечение) се наблюдава склонност към повторна, неколкократна изява на херпес зостер.

5. Съществува ли риск за плода при развитие на херпес зостер по време на бременност?

Няма данни за увреждане на плода при преболедуване от херпес зостер по време на бременността.

6. Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на херпес зостер?

В зависимост от това кои периферни нерви са засегнати (инфекцията „дреме“ в ганглиите на сетивните клончета на периферните нерви) оплакванията при херпес зостер произлизат от различни части на тялото.
Налице могат да бъдат т.нар, предшестващи симптоми като отпадналост, мускулни болки, парене, напрегнатост и мравучкане в областта на кожата, която по-късно ще бъде засегната от обрива. Това може да бъде съпътствано от повишена температура.
Със или без предшестващи симптоми се появява пареща болка в широка, лентовидна зона от кожата на тялото или лицето (според засегнатия нерв). Болката може да бъде изгаряща, пробождаща, остра или тъпа.
Обикновено около 1 до 3 дни след изявата на болката се появява характерния обрив. Обривът е съставен от бързо появяващи се червени пъпчици, които много скоро преминават в мехурчета върху основа от силно зачервена кожа. Обривът се разпространява в същата кожна зона, където се усеща болката. Мехурчетата продължават да се образуват за около 3 до 5 дни. В следващите една до три седмици мехурчетата се разпукват, превръщат се за кратко в язвички и след това се покриват с плътна коричка и оздравяват, след което обикновено остава белег или по-интензивна пигментация на кожата. В момента, когато обривът е в разгара си, налице могат да бъдат от лек сърбеж до силна пареща болка в засегнатия кожен участък. Въпреки, че обривът отшумява за една-три седмици, болката може да продължи по-дълго. В повечето случаи болката отшумява в рамките на 3 до 5 седмици, но може да продължии до 3 месеца (в медицината това състояние се нарича постхерпетична невралгия).
Най-често обривът се разполага като широка лента с леко кос ход от едната или двете страни на гърба, гръдния кош и корема (при най-честото засягане на междуребрените нерви) или от едната страна на лицето (при честото засягане на троичния нерв, който инервира по-голямата част от лицето). Разпределението на обрива отговаря на съответния дерматом (така се нарича участъка от повърхността на тялото, който се инервира по отношение на чувствителността от разклонения на един нерв). Може да бъде засегнат целия дерматом на даден нерв или в него да се наблюдават участъци с или без мехурчета. Обикновено е засегнат само един нерв (и съответния му дерматом), рядко може да се наблюдава засягане на повече от един периферни нерви (и съответните им дерматоми).
В някои случаи налице може да бъде само описаната болка с характерно разположение по повърхността на тялото, без наличие на обрив, както и обратното – обрив без наличие на болка.
Херпес зостер може да засегне и очите, при което причинява подуване и зачервяване на клепачите и болка. Често е засегната и роговицата на окото, което крие риск от сериозно увреждане на зрението. Настъпилите сраствания вследствие на инфекцията в окото могат да доведат по късно в живота на пациента до развитите на глаукома.

7. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако страдате от болка и/или обрив разпределени под формата на широка лента от едната страна на тялото Ви. Помнете, че противовирусното лечение при херпес зостер е ефективно само ако се започне рано.
Обърнете се към лекар по най-бързия възможен начин ако налице са някои от следните ситуации:
мехурчестият обрив се разполага по носа или близо до очите Ви; в такъв случай има опасност в разпространението си вирусът да засегне окото и да причини увреждане на зрението
забележите симптомите на херпес зостер при положение, че страдате от заболяване или сте подложени на лечение, които значително отслабват имунната Ви система (тук спадат злокачествени заболявания на кръвта и другите органи, СПИН, тежки хронични заболявания, лечение с кортикостероиди или имунопотискащи лекарства, състояние след трансплантация на органи и т.н.)
развивате симптомите на херпес зостер, придружени от висока температура и влошено общо състояние
мехурчрстият обрив се разпространява към други области на тялото
Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка, той евентуално ще Ви насочи към лекар-инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни заболявания). При засягане на очите (или съмнение за такова) ще бъдете насочени по най-бърз начин към офталмолог (очен лекар).

8. Как се поставя диагнозата?

Поставянето на диагнозата обикновено е лесно при изява на типичната комбинация от характерен мехурчест обрив и болка, разпределени по специфичен начин по тялото.
Лекарят ще Ви разпита внимателно за характеристиките на вашите оплаквания като начина им на поява, силата им, разположение по повърхността на тялото, давност и др, както и за преболедуване в детска възраст от варицела. Важна е и информацията за съпътстващи хронични заболявания както и прием на лекарства. По време на прегледа лекарят ще обърне внимание на наличието на кожен обрив и неговите характеристики, наличие на съпровождаща болка, степен на чувствителност на кожата и т.н.
Обикновено данните от клиничния преглед са достатъчни за поставяне на правилната диагноза. Това се отдава по-трудно в случаите, когато налице е само болка с характерна локализация, без да е съпроводена от характерния мехурчест обрив.
За потвърждаване на диагнозата и отхвърляне на другите възможни диагнози лекарят може да назначи някои изследвания:
изследване на пълна кръвна картина и урина – обикновено те показват неспецифични промени говорещи за вирусна инфекция в организма (без да посочват каква)
вирусологични изследвания – вирусът може да се изолира и докаже чрез специални микроскопски изследвания на течност, съдържаща се в мехурчетата на обрива; това може да стане включително и чрез доказване на вирусната ДНК; тези изследвания са скъпо струващи и обикновено се използват с научна цел или в случаи когато диагнозата остава неясна след рутинните изследвания; с тези изследвания може да се отграничи варицела-зостер от обикновения херпесен вирус, който предизвиква образуването на подобни мехурчета по устните и половите органи; в ежедневната практика тези излседвания се прилагат рядко.
серологични изследвания – те представляват търсене в кръвта на болния на специфични антитела (защитни белтъчни молекули) насочени срещу вируса варицела-зостер; обикновено този вид изследвания се прилагат при невъзможност диагнозата да се постави след клиничния преглед.

9. Какво е лечението?

Лечението на херпес зостер е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус, причиняващ заболяването. В болшинството от случаите лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на усложнения:
карантинни мерки – итрадащите от херпес зостер трябва да избягват контакт с деца, неболедували от варицела и лица с отслабена имунна система (раково болни, трансплантирани болни, болни на лечение с потискащи имунитета лекарства и т.н.) докато мехурчетата на обрива се покрият с коричка.
за облекчаване на болката могат да се прилагат лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (най-често съдържащи парацетамол или ибупруфен, избягва се аспирин поради риск от развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей); при много силно изразени болка и оток за кратко време може да се приложи лечение с кортикостероиди (мощни лекарства, потискащи възпалението, но имащи и сериозни странични ефекти при дълготрайно приложение).
за облекчаване на сърбежа могат да се прилагат специални лосиони или пудри, както и антихистамонови лекарства; частта от кожата, засегната от обрива трябва да се поддържа чиста (миене с хладка вода и сапун) и покрита (прилагат се подсушаващи компреси докато мехурчетата засъхнат); при много силна болка могат да се прилагат локални (местни) форми на обезболяващи лекарства (напр. лидокаин-гел); трябва да се избягва разчесването на обрива, поради риска от бактериално инфектиране на мехурчетата.
постехерпетичната невралгия (продължаващата болка след отшумяването на обрива) се лекува с нестероидни болкоуспокояващи , както и местни обезболяващи (гелове или лепенки); понякога се прилагат и лекарства, които по принцип се използват за лечение на епилепсия и депресия (карбамазепин, трициклични антидепресанти и др.); в този случай до настъпване на лечебен ефект могат да минат няколко седмици.
витаминолечение – вит. B12

етиологично лечение (лечение насочено срещу причинителя на заболяването) – то се извършва с противовирусни лекарства, действащи на варицела-зостер вируса; прилагат се лекарствата Ацикловир (Zovirax), фамцикловир (Fаmvir) и валацикловир (Valtrex); за постигане на желания им ефект, приемът на всяко от тези лекарства (лекуващият Ви лекар ще прецени кое е най-подходящо за Вас) трябва да започне не по-късно от 2-3 дни след появата на обрива. При правилно проведено лечение с тези препарати се намалява продължителността на обрива и болката, както се намалява и риска за изява на постхерпетична невралгия (или се намалява изразеността и). В голяма част от леко протичащите случаи това лечение не се прилага рутинно; в случаите когато херпес зостер възниква при болни с отслабена имунна система противовирусното лечение е задължително за избягване на разпространяване на заболяването и предотвратяване развититето на усложнения.
При очно засягане се прилагат същите противовирусни лекарства в локални форми (за местно приложение) и кортикостероидни капки (за намаляване на възпалението).

Групи лекарства:

Противовирусни средства
Acyclovir – Дозата от 1000 мг на ден за 6-18 г, и 2000 мг за над 18 г
Glizigen spray – локално, 3-4 приложения дневно за 7-10 дни

Средства за имунната система
Isoprinosin – дозата е 3000 мг дневно за възрастни

Антисептици
За покриване на раничките и против развитие на локално възпаление
антисептични, (анилинови) багрила – 1 % разтвор на метиленово синьо, фуксин и др, особено при засягане на очите – очни капки с антисептик

НСПВС и аналгетици
Аспирин забранен
Парацетамол и Ибупрофен
При много силна и продължителна болка
Gabapentin, Carbamazepin

Витамини
B12, B1 и други от групата B

Антихистаминови
За ограничаване на силен сърбеж

Кортикостероиди
За непродължителен период и със спорни показания

 10. Каква е прогнозата и кои са най-честите усложнения на херпес зостер?

В повечето случаи херпес зостер се излекува за 2-3 седмици с или без лечение. Въпреки тов ав някои случаи обривът и многo по-често болката могат да останат налице за по-дълго време. Това се наблюдава по-често при по възрастни хора (особено над 50 годишна възраст) както и при такива със сериозни придружаващи заболявания или състояния, изискващи имунопотискащо лечение.
Най-честото усложнение на херпес зостер е постхерпетичната невралгия. Така се нарича болката, която продължава след отшумяването на обрива. Тя се усеща намястото, където се е разполагал обрива и обикновено продължава повече от месец след появата на обрива (възможно е да продължи до 1 година)
Някои от останалите възможни усложненеия на заболяването са:
бактериално инфектиране на обрива със засягане и на подкожието (възникване на целулит-възпаление на подкожната мастна тъкан)
при засягане на горната половина на лицето съществува сериозен риск от засягане на окото (най-тежкото последствие в този случай е пълна загуба на зрението), което налага бърза намеса на очен лекар
при засягане на лицето съществува опасност от временна пареза на лицевите мускули и засягане на слуховия нерв с увреда на слуха
засягане на нервната система, протичащо като възпаление на главния мозък -енцефалит или възпаление на мозъчното вещество и неговите обвивки -менингоенцефалит

11. Може ли да се предпазим от херпес зостер?

Нормален здрав човек не може да се зарази с херпес-зостер от болен с херпес-зостер. Контакт с болни от херпес зостер трябва да избягват децата, неболедували от варицела, както и болни с тежки заболявания (ракови заболявания, включително на кръвта, СПИН, състояния след трансплантации на органи и т.н.) и такива, приемащи имунопотискащо лечение.
Предпазването от варицела представлява своего рода предпазване от възникване на херпес-зостер в по-напреднала възраст.
Понастоящем вече съществува ваксина срещу варицела-зостер вируса, като стремежът в развитите страни е нейното прилагане да стане рутинно за да се предотврати възникването на варицела и да се поддържа висок имунитет в организма срещу вируса, което да не позволи изявата му под формата на херпес-зостер по-нататък през живота. В България все още тази ваксина не се прилага рутинно.