Имунизации – за и против

Да започнем с един тревожен факт:

Няколко разяснения по горната карта:

– Какво обозначава всичкото това червено? Това е дребна шарка. Дори в момента тя достига безпрецедентни за последните десетилетия равнища на разпространение в САЩ, а вече започва сериозно да поразява и Великобритания.

– Ако махнем червеното, отдолу ще се покаже заушката (жълто). Тя също шества безнаказано из Великобритания, а напоследък надига глава и в Америка.

– Различните видове шарка и заушката могат лесно да се предотвратят с така наречените комплексни ваксини – едно стандартно средство за превенция, което в продължение на десетилетия успешно е блокирало завръщането на масовите смъртоносни епидемии отпреди ерата на ваксините.

– Днес почти всички съвременни епидемии от магарешка кашлица (зелено) са в САЩ – и за това си има обясними причини, които ще разгледаме по-долу.

Истеричната съпротива срещу ваксинацията е породена от ирационалната склонност на някои невежи да гледат с подозрение на ваксините, която е стара колкото самия метод на ваксинация. Такива хора са набедили ваксините и техните съставки за причинител на голям набор заболявания, чиито механизми все още не са напълно обяснени от съвременната медицинска наука. Някои от тях въвличат и здравето на децата в цялата истерия, с което целят да повишат емоционалното въздействие на своите псевдонаучни доводи.

Много заболявания, чиято проява в днешни дни успешно се блокира с ваксини, са предизвиквали масови епидемии и са взимали милиони човешки животи през вековете. С напредването на медицината, това значително се е променило. В днешни дни повечето хора в развития свят дори нямат спомен за отдавна отминалите времена отпреди ваксините, когато заболявания като заушката и дребната шарка, вариолата и детският паралич са били широко разпространени и много смъртоносни.

Напоследък из пресата и в лекарския кабинет много се обсъжда доколко са безопасни ваксините – какви странични ефекти може да предизвикат и дали те натежават над рисковете от това да имаме население, лишено от ваксинация. Твърди се, че ваксините предизвикват какви ли не болести. Аутизмът е един типичен пример, тъй като преките му причинители все още остават неразгадани от науката. Макар и очевидно да става въпрос за комплексен набор от фактори, никой от които не би могъл самостоятелно да предизвика аутизъм. Мнозина известни обществени фигури, особено в САЩ, доста гласовито се обявяват против предполагаемо опасната ваксинация.

Има много твърдения, никое от тях подкрепено от достоверни и проверими доказателства, че ваксините по начало са вредни. Например се твърди, че определени ваксини като MMR (комплексен препарат за предотвратяване на заушка, дребна и едра шарка), или конкретни съставки като тиомерсал, са сериозен причинител на заболявания. Някои твърдения са малко по-общи и се основават на неопределеното усещане, че ваксините са „противоестествени“ и „безполезни“, или че заболяванията, които предотвратяват, така или иначе „не са чак толкова страшни“.

Противниците на ваксините често използват понятия като „свобода на избора“. Много от тези идеи произтичат от идеологически позиции като например тази, че задължителната ваксинация представлява прекомерна намеса на държавата в живота на хората. Някои поклонници на различни ню-ейдж философии също намират всевъзможни чудновати извинения да се противопоставят на ваксинацията и са готови да пренебрегнат ваксините, независимо колко неопровержими доказателства за тяхната ефикасност им бъдат представени.

Разбира се, съществуват надлежно публикувани данни относно честотата на проява на усложнения от ваксинацията и тези данни играят съществена роля в процеса на тестване и утвърждаване на конкретните ваксини, преди те да бъдат лицензирани, препоръчани и реализирани на пазара. Когато бъдат изправени пред целия този масив свидетелства, противниците на ваксинацията често се опитват да се измъкнат с обяснението, че системата на тестване не е достатъчно надеждна и това води до подвеждащи резултати – едно твърдение, което издава пълно непознаване и неразбиране на научния метод. В действителност странични ефекти от ваксините наистина са възможни и се случват, подобно на вероятността понякога парашутът ти да не се отвори. Но процесът на стриктна и многократна регулация значително ограничава тази възможност и я свежда до такива граници, че в резултат ваксинирането е в пъти по-надеждно решение, отколкото неговото избягване.

За жалост тези псевдонаучни предубеждения вероятно няма да изчезнат скоро от нашето общество, въпреки всичките доказателства за все по-нарастващата ефикасност и сигурност на ваксините. Причините за упоритостта на тези заблуди са няколко:

1. Проблемът засяга съдбата на нашите деца – а доводът „помислете за децата!“ може да бъде наистина много мощен мотиватор.

2. Проблемът засяга научни дисциплини, от които повечето хора си нямат и понятие. А всяко непознато нещо се счита за страшно и потенциално опасно.

3. Ваксинацията включва болезнена интервенция (спринцовка) и инжектиране на чужда субстанция в тялото. И, о, Боже! Ваксините дори съдържат остатъци от умрели животинки!

4. Ваксините са страховити. И точка по въпроса.

5. При подходящо заиграване с данните, на практика всяка отделна необяснима трагедия може да бъде обяснена с иначе непознатия за целокупното население механизъм на действие на ваксините. Тук има поразителни сходства с многобройните други суеверия, които са служели за даване на достоверно звучащи обяснения на иначе необясними явления от човешкия свят и от природата.

Всъщност истината е, че за да бъдат убедени правителствата по света и Международната Здравна Организация да преминат към здравна програма, лишена от задължителна масова ваксинация, на противниците на ваксините ще се наложи да се понапънат и да приведат наистина убедителни доказателства, че вредите от ваксините непременно натежават над вредите, които отмяната на задължителната ваксинация би нанесла. Тези доказателства следва да издържат на научния тест и да обхващат населението като цяло, а не отделни анекдотични примери от типа „ама на баба ми й подейства зле и сега хич не се чувства добре“ – т.е. тук трябва да се използва статистическият метод, а не да се позоваваме на слухове, твърдения на некомпетентни и вероятно предубедени индивиди, или колонки от страниците на жълтите вестници.

Най-просто казано, вероятността за настъпване на усложнения от съответните заболявания многократно надвишава вероятността от странични ефекти от съответната ваксина – особено при стандартните ваксини за масова употреба, които се прилагат в най-ранна възраст.

Сегашният ефект от ваксините върху човешкото здраве е пространно изследван. Деца, които заболяват от дребна шарка, имат шанс 1 към 20 да развият сериозни усложнения. Същевременно, вероятността от сериозни усложнения в случай на ваксиниране е от порядъка на 1-2 на 1 милион, според Института по Сигурност на Ваксините към Университета Джон Хопкинс.

Преди въвеждането на ваксините за дребна шарка е имало около половин милион случая годишно само в САЩ, докато през 90-те случаите спадат под 90 на година. Исторически погледнато, смъртността при това заболяване в САЩ е била около 1-3 смъртни случая на 1000 болни, с най-висока смъртност при децата. Повечето фатални случаи са били в резултат на пневмония или енцефалит.

След въвеждане на ваксините за детски паралич, случаите в САЩ спадат от почти 30 хиляди (през 1955 г.), много от които са водели до парализа и смърт, до 910 (през 1962 г.). Появата на нови случаи на детски паралич в САЩ днес се счита за част от миналото. От двата вида ваксина, тази с орално приемане, макар и ефикасна, е по-малко безопасната. Тъй като не са регистрирани нови случаи на естествено прихванат детски паралич в САЩ, оралната ваксина се счита за единственият съвременен причинител (8-9 случая годишно). Тъй като рискът при приемането на ваксината, макар и нищожен, в крайна сметка на даден етап надхвърлил нивата на риск от самото заболяване, оралната ваксина била изоставена за сметка на ваксината, съдържаща умъртвен вирус. В регионите, където детският паралич продължава да бъде проблем, оралната ваксина все още се счита за по-добрият вариант, тъй като тя може да се прилага към питейната вода и така пасивно да се ваксинира голяма част от населението. В регионите с високо разпространение на HIV, това може и да се окаже по-ниско ефективно, тъй като живите ваксини обикновено не са препоръчителни за пациенти с отслабена имунна система.

Във Великобритания през 70-те е имало опасения от ваксината за коклюш (магарешка кашлица), в която някои по онова време потърсили причината за няколко случая на енцефалит. Въпреки че връзката между двете никога не била доказана, това не попречило на броя ваксинирани рязко да спадне от 77% до 39%. Като следствие от това, Великобритания била поразена от две сериозни епидемии на магарешка кашлица (едната през 1978 г., другата – през 1982 г.), които довели до много смъртни случаи. За жалост, подобни последици от отричането на ваксините не са само част от миналото; магарешката кашлица и в момента вилнее из северозападните щати на САЩ – най-тежката епидемия за последните 70 години, с 1300% повишение на случаите през 2012 г. – което изцяло се дължи на наскорошната истерия против ваксините.

Честотата на проява на усложнения от ваксинацията е толкова ниска, че ползите от нея за всяко отделно дете далеч надхвърлят рисковете от странични ефекти. Така че не е вярно, че малцината деца с проявени негативни ефекти са били жертвани заради здравето на останалите. Например Центърът за Контрол на Заболяванията на САЩ редовно публикуваоценка на рисковете от заболяване, претеглени срещу рисковете от ваксинацията. Например за комплексната ваксина против шарка, данните сочат:

Усложнения при дребната шарка:

– Пневмония: 6 случая от 100

– Енцефалит: 1 на 1000

– Смърт: 2 на 1000

Усложнения при рубеолата:

– Вроден порок: 1 на 4 жени се заразяват при ранна бременност

Комплексна ваксина против шарка:

– Енцефалит или остра алергична реакция: 1 случай на 1000000 инжекции

Усложнения при заушка:

– Атрофия на тестисите: 1 от 7 при мъжете

– Помятане в първото тримесечие: 1 от 4

– Менингит: 1 от 10

Повечето широкоразпространени ваксини наистина крият риск от тежки усложнения; това, което се пропуска е, че този риск е нищожно малък в сравнение с риска при неваксиниране. По отношение на средните усложнения, често е трудно да се определи дали именно ваксината е била причинител, или самият „ноцебо“ ефект (т.е. негативното самовнушение), който може да бъде много силен при прилагането на инжекция.

Определени по-рядко използвани ваксини крият по-сериозни рискове. Например ваксината за едра шарка, която не се използва така широко, също има определена честота на предизвикване на усложнения, която е стриктно следена и документирана. Предвид факта, че рискът от излагане на заболяването клони към нула поради успеха на програмите за ваксиниране, на този етап не си струва риска масово да се ваксинира цялото население с тези определени средства.

В последно време сред някои среди има сериозни опасения за възможна връзка междуаутизма и ваксинацията, особено тази срещу шарка, както и срещу някои грипове. Този страх отчасти се дължи на възможното нарастване на установените случаи на аутизъм през последните няколко десетилетия (до голяма степен поради по-доброто разбиране на симптомите му). Голям принос за тази истерия имат родителите на деца с аутизъм и известни американски общественици като например Джени МакКарти – но не и от самите аутисти. Много често свидетелствата, които тези хора се опитват да приведат, съдържат единствено изсмукани между пръстите косвени взаимовръзки и анекдотични примери. Онези, които се опитват да бъдат що-годе „научни“ в подхода си, предимно се позовават на предполагаема връзка между излагането на живак и неговите съединения и други неврологични проблеми, които обаче не са свързани с ваксинацията.

Подобно смесване на причинителите на неврологични проблеми с ваксинацията се прави с цел предизвикване на чувство на страх, но всъщност не се основава на щателно изследване на ефектите от самата конкретна ваксина. Не се споменават никакви статистически данни за дозировката, които са от съществено значение при изследването на медицинските ефекти от ползването на даден препарат. Просто да сипеш някаква произволна доза от въпросния химикал в една епруветка, пълна с жива тъкан, не е същото като да изложиш живо човешко същество на въдействието му. Като за начало, човешкото тяло разполага с определени защитни механизми срещу такива химически атаки. Ето защо истински научният подход изисква да се предприемат истински научни изследвания и строги тестове – а множество обещаващи антибиотици и медикаменти не издържат на теста и биват отхвърляни, защото се оказва, че работят в епруветката, но не и в условията на живия човешки организъм.

Няколко обстойни и широкообхватни изследвания са били проведени в търсене на връзката между аутизма и ваксините, макар и навярно да не са получили публичността, която заслужават. Получените резултати съвсем не съвпадат с общоприетите схващания сред обществото и медиите. Това е и основният проблем с всички подобни масови истерии и навярно той няма да изчезне скоро, колкото и предполагаемо „модерно“ и добре информирано да е съвременното общество. Въпросните изследвания са наблюдавали населението в реални условия след ваксинация – нито едно от тях не показва връзка между аутизма и ваксините за грип, шарка и др. Данните са повече от недвусмислени: такава просто не съществува.

Не липсват и случаи на явна фабрикация на факти, както е в случая с едно недотам научно издържано изследване във Великобритания от началото на века, където смехотворно непредставителна по размера си извадка от 12 деца е била „изследвана“ при недобре контролирани условия, а според заключението при 5 от тях ваксинацията е предизвикала аутизъм – въпреки факта, че всъщност при тези пациенти аутизмът е присъствал още по рождение. През 2011 г. медията, която е разтръбила псевдонаучното заключение от „изследването“ в крайна сметка е признала, че данните й са фалшифицирани.

Една малка група хора се опитват да припишат така наречения Синдром на раздрусаното бебе на детските ваксини. Публикуваните от тях „изследвания“ обаче стъпват върху твърде крехка основа. Повечето цитират само неутвърдени, съмнителни източници и се основават на лични примери, а не на статистика. Голяма част от „доказателствата“ им са анекдотични и включват показанията на пристрастни родители и техни познати лечители. Тези и други псевдонаучни твърдения са надлежно оборени.

Все по-голям брой мюсюлмани вярват, че западните фармацевтични компании нарочно „замърсяват“ ваксините срещу детски паралич, които изпращат в техните страни. Те са убедени, че западните сили тайно използват ваксините, за да разпространяват СПИН и/или безплодие сред мюсюлманите. Една алтернативна теория, която се отнася и до инсулина, гласи, че по производствената верига на ваксините има свински продукти и клетки от прасета, което се счита за грях. За жалост, тази истерия е довела до рязко спадане на ваксинациите срещу детски паралич и също толкова рязко увеличаване на случаите в мюсюлманските страни. Стигнало се дотам, че регионалното правителство в един нигерийски щат още повече допринесло за масовата истерия, когато през 2004 г. забранило всякаква ваксинация срещу детски паралич.

И този проблем не се ограничава само до Третия свят. В развитите страни също има гласовити фанатизирани шарлатани като например автора Юстас Мълинс, според когото ваксините са част от световна еврейска конспирация, която има за цел да отрови децата на Америка.

„Ваксиноза“ е понятие, измислено от почитателите на алтернативното лечение, за да се обозначат симптомите, които според тях се причиняват от ваксините. Или както още ги наричат, „хроничните ваксинни заболявания“. Както е и при други измислени болести, и тук се използват реални симптоми (често и действителни странични ефекти от ваксините) и техният ефект умишлено се преувеличава многократно, като така се насърчава усещането за панически страх и недоверие към медицината.

Заключението на Световната Здравна Организация за ваксинозата е следното: „Лично проведените разследвания по въпроса не съответстват на никакви документирани научни доказателства“.

Противниците на ваксинацията често изказват твърдението, че мъртви човешки ембриони се използват като съставка във ваксините. Това е пълна измислица.

Някои се противопоставят на ваксините по чисто идеологически причини, които нямат нищо общо с науката и в частност медицината. Например, определени консерватори в САЩ са против използването на Гардасил от млади момичета, поради опасения, че той ще им попречи да следват пътя на сексуалното въздържание, налаган от евангелската религиозна доктрина, поради това, че това средство би отстранило риска от полово предавани болести и така ще лиши крайнодесните политици от една от най-безотказно действащите им тактики за сплашване на населението.

Друг пример е меко казано странното опасение, изказано от конгресмена Луи Гомерт, според който левичарският политически елит в страната бил използвал програмите за ваксинация, за да ограничи населението на Земята, поради нарастващия недостиг на природни ресурси. Очевидно, злите тайни сили, които се крият зад кулисите, са се прицелили конкретно в население от около 700 милиона, което подсказва, че Гомерт може и да е извадил тазипроизволна цифра направо от задника си.

Определен тип крайни либертарианци също се противопоставят на задължителната ваксинация, изхождайки от принципа, че държавата не би трябвало да се „разпорежда“ с тялото на отделния гражданин и следователно задължителната ваксинация противоречи на индивидуалните граждански свободи. (Нека отбележим, че ваксинациите са най-ефикасни, когато всички останали също са ваксинирани – което означава, че това е един типичен пример как индивидуалният избор директно влияе на „свободите“ на другите).

През август миналата година е избухнала епидемия на морбили (дребна шарка) в района на Международната Църква Ийгъл Маунтин в Нюарк, Тексас. Използвайки авторитета на проповедническия амвон, местният пастор Тери Пиърсънс се изказал много критично за ваксинациите (поради гореспоменатата митологизирана връзка с аутизма) и като следствие мнозинството от членовете на неговата църква отказали ваксинация. След като един от местните хора се върнал от пътуване в Индонезия, той пренесъл заразата у дома, където тя много бързо се разпространила сред населението, включително и сред местните здравни работници. Всичките документирани случаи (те били общо 21) засегнали хора, които били отказали ваксинация. Все пак за късмет до смъртни случаи не се стигнало, благодарение на бързата намеса на лекарите, а в крайна сметка самият Пиърсънс обърнал мнението си на 180 градуса по въпроса за ваксинациите.

По принцип, според американското законодателство, родителите са в правото си да откажат ваксинация за децата си. Една наскорошна ситуация е свързана с така наречения „свински грип“ H1N1 и свързаните с него ваксини. Невежите скептици неведнъж са изказвали опасения, че ваксината не е безопасна (като често се позовават на странични ефекти, описани при избухването на старата версия на вируса през 1976 г.). Твърденията им често навлизат в областта на теориите на конспирацията, според които или фармацевтичните компании плащат на учените да нагласяват информацията в тяхна полза, за да могат да продават продуктите си, или пък ваксините представляват убийствено средство за ограничаване прираста на населението. И тези твърдения не са изказвани просто от някакви си налудничави хаховци, а често и от влиятелни политици, които са в позицията да взимат решения от значение за хиляди и милиони хора.

Във Великобритания

Подобна истерия се разразила и след един смъртен случай, при който едно британско момичепочинало скоро, след като било инжектирано с ваксина против папилома. Различните групи противници на ваксинацията веднага се възползвали от случая и го раздули до сензация из медиите. Впоследствие, след по-обстойна аутопсия било установено, че всъщност смъртта била предизвикана от недиагностициран тумор. Но медиите така и не се предали и гръмко настоявали за провеждане на „допълнителни изследвания“ (докато по-рано били удобно пропуснали да го сторят, когато паниката първоначално се разразила), а накрая предпочели да покрият окончателното заключение на експертите. Несъмнено, една голяма част от населението на Великобритания и до ден днешен продължава да вярва, че младото момиче е починало в резултат на ваксинацията. Разбира се, различни блогове и организации веднага оспорили заключението на експертите и прибегнали до разнообразни конспиративни теории, с които да го омаловажат.

В-к Сънди Експрес също се присъединил към истерията, като (вероятно умишлено) погрешно цитирал главния експерт по случая д-р Даян Харпър и представил думите й така, че да звучат, сякаш „ваксината е допринесла за смъртта също толкова, колкото и ракът“. В действителност, практически всяко от публикуваните по първите страници твърдения се оказало напълно невярно – от самите думи на главния експерт, до реалното участие на д-р Харпър в самото изследване. В типично таблоиден стил, действителните причинно-следствени връзки по случая били надлежно погребани под тонове лъжи.

Темата за ваксинациите не подмина и кандидат-президентската кампания в САЩ през 2012 г., когато един от кандидатите за номинацията на опозиционната Републиканска партия, Мишел Бахман твърдеше, че някаква жена й споделила, че малката й дъщеричка станала умствено изостанала, след като била ваксинирана срещу папилома. Което, откъдето и да го погледнем, си е пълна глупост. И съответно окончателно затвърди убеждението на избирателите, че г-жа Бахман меко казано далеч не е сред най-грамотните политици в научно отношение.

По-наскоро, предполагаемата връзка между комплексните ваксини против шарка и аутизма станала тема на големи дискусии из британската преса, след като Андрю Уейкфийлд, водещият автор на едно изследване, изказал хипотезата за пряка причинно-следствена връзка между двете, бил уличен в неетични медицински практики. Въпреки че съдът постановил, че въпросният медик е виновен единствено по отношение на етичната страна на изследването (ставало въпрос за конфликт на интереси, съмнения за който възникнали още през 2004 г., т.е. три години преди разследването срещу Кралската Свободна Болница да бъде започнато), британските медии възприели присъдата като доказателство, че „цялата научна работа на д-р Уейкфийлд е дискредитирана“.

Както биха установили онези, които въобще си направят труда да прочетат самото изследване, една поредица от 12 конкретни случая поначало в никакъв случай не би могла да служи за достоверно научно свидетелство за каквото и да било (поради недостатъчната представителност на извадката), камо ли да бъде дискредитирана. А самите „научни“ заключения на Уейкфийлд многократно са били опровергавани от други изследвания, проведени по същото време, но и далеч преди съдът да разгледа целия случай и да произнесе крайната си присъда. През 2010 г. The Lancet, най-реномираният медицински журнал във Великобритания, надлежно публикува цялата информация по този случай и окончателно разби на пух и прах въпросното изследване.

Въпреки цялата истерия и огромното медийно покритие по въпроса, досега не е приведено нито едно научно проверимо доказателство, което да доказва пряка връзка между съвременните стандартни ваксини и възникването на сериозни болестни състояния. В действителност, епидемиологичните данни показват, че ваксините непрекъснато предотвратяват появата на огромни епидемии и спасяват милиони човешки животи по света. Въпреки това, опасенията, ирационалните представи и явните налудничави конспиративни теории по отношение на масовата ваксинация няма изгледи скоро да затихнат. Възможно е този феномен да е свързан и с факта, че в днешно време развитият свят почти е забравил за времената, когато епидемиите са върлували навред и са избивали огромна част от населението – днес общоприетата представа е, че след като веднъж сме се справили с тях, тези болести така или иначе са изчезнали и няма да се върнат повече. Което не би могло да бъде по-далече от истината.

Разрешението на проблема е ясно. За да се взимат най-ефективните решения, ни трябва едно сравнително добре информирано и грамотно в научно отношение общество, което да е трудно податливо на внушения и манипулации. За целта ни е необходимо адекватно образование и предоставяне на цялата информация за същността, предназначението и начина на действие на ваксините така, че тя да може да бъде осмислена. Само така може да се избегне рискът от поддаването на фатални масови заблуди и лъжи, които биха довели до грешни решения с фатални последици за голяма част от човечеството.