Лечението на захарната болест е доживотно. Това изисква както активно участие на пациента, така и екип от специалисти – ендокринолози, очни специалисти, специалисти по бъбречни заболявания, невролози, съдови хирурзи и др., в зависимост от конкретните оплаквания и възникналите усложнения. Съществуват три основни подхода в лечението на захарния диабет:
Ø диетолечение;
Ø лечение с перорални медикаменти, понижаващи нивото на кръвната захар;
Ø лечение с инсулин;
Лечение при захарен диабет тип 1
Още с поставяне на диагнозата захарен диабет тип 1, лечениетозадължително е с инсулин. В наше време вече се прилага човешки инсулин, получен чрез рекомбинантни технологии (човешки рекомбинантен инсулин). Съществуват няколко вида инсулини:
- бързодействащи;
- интермедиерни;
- дългодействащи;
- комбинации между по-горе изброените.
Различните видове инсулини са във флакони, а напоследък все по-голяма употреба намират еднократните спринцовки – инжекторни писалки. Инжектирането на инсулина е подкожно, в областта на корема или бедрата, като дозировката е по схема (определена от специалист ендокринолог), в зависимост от стойностите на кръвната захар в конкретния случай.
Лечението на захарен диабет тип 1 с инсулин, неминуемо трябва да се съпровожда с подходяща диета и хранителен режим (прием на храна през определени часови интервали). Упражняването на умерена физическа активност също е важна част от лечението.
Лечение на захарен диабет тип 2
В зависимост от стойностите на кръвната захар към момента на поставяне на диагнозата, подходът е различен, но най-общо се спазва следната последователност:
Ø Първоначално лечението започва с подходяща диета, редуциране на телесното тегло, подходяща двигателна активност. Този подход при лечението дава резултати при малка част от пациентите, които успяват да поддържат оптимални стойности на кръвната захар.
Ø При по-голяма част от пациентите с диабет тип 2 диетичният режим няма задоволителен ефект, което е повод за включване към терапията и на перорални медикаменти (таблетки, понижаващи нивата на глюкозата). В зависимост от стойностите на кръвната захар лечението включва прилагане на един или няколко медикамента от различни групи, а при нужда се включва и инсулин.
Ø Прилагането на инсулин като вариант за лечение на захарен диабет тип 2 представлява следващ етап в терапията. Инсулинът се прилага по схема – самостоятелно или в съчетание с перорални антидиабетни медикаменти.
За пациенти, при които оптимизирането на начина на живот не може да доведе до корекция на кръвната захар в срок от 4 до 12 седмици, се обсъжда евентуално лечение с перорални медикаменти (лекарства под таблетна форма), като монотерапия или комбинирана терапия.
Според механизма на действие тези лекарства се делят на:
- Лекарства, стимулиращи инсулиновата секреция (инсулинови секретагози):
Ø Сулфанилурейни препарати (СУП) – с краткотрайно и с продължително действие
Ø Несулфанилурейни (меглитиниди)
- Лекарства, повлияващи усвояването на глюкозата (инсулинови сенсибилизатори):
Ø Бигваниди
Ø Глитазони
- Лекарства, инхибиращи хидролизата на сложните въглехидрати (алфа-глюкозидазни инхибитори)
- Инкреатин-базирана терапия:
Ø GLP-1 аналози
Ø Глиптини (DPP-4 инхибитори)
При започване на перорална терапия под внимание се взимат следните показатели:
- кръвна захар на гладно и след нахранване
- индекс на телесната маса (ИТМ)
- данни за хронични усложнения.
При пациенти с ИТМ над 25 кг/м² се препоръчва терапията да започне с лекарства от групата на бигванидите. При пациенти с ИТМ под 25 кг/м² трябва да се прецени възможността за прилагане на двойна терапия. Обикновено се прилага бигванид и медикамент от друга група перорални средства. На пазара вече се прилагат лекарства, които са готови комбинации от две групи активни вещества. Те са балансирани добре и съдържат оптимално ниво на активните съставки, необходимо за контролиране на глюкозата в кръвта. Задоволителен контрол на кръвната захар се постига при прилагане на тези препарати в максимални дози, при пациенти лекувани вече с комбинация от отделни таблетки. Много медикаменти, комбинация от две активни съставки, целят действието поотделно на всяко лекарство да се потенциира с действието на другото. Добър пример е комбинацията от препарати съдържащи метформин като активна съставка (от групата на бигванидите) и DPP-4 инхибитори. Бигванидът намалява образуването на глюкоза в черния дроб, а второто вещество стимулира клетките на панкреаса, отговорни за продукцията на инсулин.
Доказано е, че при пациенти, лекувани с медикаменти, съдържащи метформин, при които лечението е незадоволително, след добавяне на DPP-4 инхибитор или замяна с препарат, който е комбинация от двете активни съставки, води до значимо намаляване на кръвната глюкоза само след 6 месеца лечение.
При част от пациентите след около 5-7 години от началото на лечението гликемичният контрол се влошава и е задължително да се премине на комбинирана терапия. Ако и тя не помогне се започва инсулиново лечение.
Инсулиновото лечение също може да се провежда в комбинация с перорални препарати. Това обикновено се прилага, когато пациентите не се повлияват само от таблети или когато е налице силно затлъстяване.
Инсулиновите препарати могат да бъдат класифицирани в следните групи:
- Бързодействащи – с продължителност на действието 4-6 часа.
- Интермедиерни (среднодълго действащи) – с продължителност на действието 10-14 часа
- Дългодействащи – до 24 часа и повече
- Инсулинови микстури – готови смеси от бързодействащи и интермедиерни инсулини в различни съотношения.
Освен поддържането на оптимален кръвно-захарен баланс, правилното лечение на захарния диабет изисква профилактика, ранно откриване и лечение на най-честите усложнения. Ключов елемент в цялостната терапия на захарната болест е обучението на диабетно болните:
- Обучение за спазване на правилна диета, хранителен режим и двигателна активност
- Обучение за самоконтрол в домашни условия – домашен самоконтрол на кръвната захар чрез използване на индивидуални глюкомери и изследване на урината за наличие на глюкоза и кетони чрез тест-ленти.
- Обучение за правилно поставяне на инсулин и коригиране на дозата съобразно стойностите на кръвната захар
- Обучение за грижа и поддържане на хигиена на стъпалата с цел профилактика на „диабетното стъпало“.
- Обучение за разпознаване на острите и животозастрашаващи усложнения на диабета – хипогликемия, кетоацидоза и хиперосмоларна кома.